- брашно - 2 кг
- яйце - 1 голямо
- марна вода - колкото поеме за меко тесто / колкото меката част на ухото/
- лимони - 2 бр.
- захар - 1 1/2 кг
- масло - 100 г за захарния сироп
- масло - за подмазване на тавата
- олио - 50 г за захарния сироп
- олио - малко за намазване на предпоследната кора
- орехи - 1 кг млени на ситно
- нишесте - 20 пакета Ванилия
85 кори - 2 кг брашно и 1 яйце, добавям вода непрекъснато, докато тестото стане меко като меката част на ухото. Не трябва да лепне. Оставям малко да почине и го разделям на малки топчици, колкото средно яйце.
Тайната е в точенето на корите. Плота, върху който ще се точи, се поръсва обилно със нишесте Ванилия и всяка кора, докато се точи, също се поръсва непрекъснато с нишесте и така се точи. Готовата кора се разпъва върху чаршаф и всяка следваща се нарежда до нея, аз използвам почти три чаршафа и често слагам дори една върху друга, но понеже са обилно разточени с нишесте, не залепват една за друга.
Подмазвам тавата с масло и слагам първата кора, ако е голяма изрязвам, докато стане, колкото е тавата, не загъвам краищата, за да не става дебело. Между всяка кора ръся само орехи, когато ми останат две последни кори, на предпоследната слагам олио и разнасям и чак тогава слагам последната кора.
Разрязвам, както може да се види на готовата баклава. Слагам около 100 г масло и добавям и олио, леко запържвам, но да не става кафяво или черно, съвсем леко да си смени цвета.
Вече готовата за печене баклава заливам с маслото и олиото и трябва да направи онзи звук, когато капвате вода върху загрят котлон.
Когато баклавата се изпече, я заливам с литър вода и кило захар, направени на сироп, но когато корите са ми много, както в случая, с литър и половина вода и също толкова захар, добавям задължително сока на два лимона, за да не се захароса баклавата, когато изстини.
При топла баклава заливам със студен сироп.
Ами, това е! И да Ви е сладко!