- зеле - 30 кг прясно
- морска сол - 750 г
- царевица - 1 кочан
- зеле - 1 червена зелка
- дюли - 1 бр. или ябълка
- хрян - 1 корен
Всяка година правим кисело зеле и не ми се е случвало да попадна на неподходящ сорт. Избирам го по усет, но сигурно съм и късметлия. Намерил съм моя начин за мярка за солта, за което всеки път се притеснявам, докато не го опитам.
Тази година си опростих сметките по разтвора със солта: запомних колко килограма точно ми излезе зелето...
Обелих горните листа и измих зелките, и червената също. Изрязах кочаните заедно с по-дебелите жилки наоколо. Срязах ги на кръст до 5 см дълбочина.
И сега ги преброих, червената също. Като знам, че на 10 кг отива 250 г сол /другият вариант е с разтваряне – в 10 л вода на 500 г сол/, пресметнах, че ми трябват 750-800 г морска сол и я изсипах, измерена в сух съд.
Като разделих това количество на броя зелки, плюс червената, ми излезе по колко супени лъжици да насипя в изрязаните кочани – разпредели се точно! Нахвърлих ронената царевица, нарязания хрян и дюлята, долях вода до указаното ниво /минимум 4 - ри пръста над подреденото зеле/.
Още от 4-тия ден започнах да преточвам по 3 кофи вечер след работа. След седмица го претаквах през ден и докато спре ферментацията - един път в средата на седмицата, един път в неделя.
Температурата на въздуха в помещението се задържаше на около 10-11 градуса.
Бидонът, който ползвам, е 70-литров, в началото го затискам с усилие, но после се сляга и смятам, че е подходящ за това количество.
Бележка: За приготвянето на моето кисело зеле, се ползва бидон с канелка, циментова плочка за притискане на зелето, която е измита и попарена.