- брашно - 500 г
- яйца - 1 бр.
- захар - 4 ч.л.
- масло - 2 с.л. растително
- мая за хляб - 1 пакетче суха
- сол - щипка
Моят баща правеше страхотни мекици. След като той си замина, известно време ги правеше майка ми. Сега и тя не може защото е доста възрастна - наближава стоте, пък и вече не си спомня рецептата. Затова се наложи да експериментирам. От третия път ги докарах. Почти същите.
В 150 мл топла вода се разтварят захарта и маята. Изчаква се 10–15 мин. да шупне. Яйцето се разбива добре. Добавят се брашното, 2 с.л. масло, маята и щипка сол.
Замесва се с намаслени ръце полутвърдо тесто. Меси се поне 5 мин. Поставя се в подходящ съд и се завива със скреч фолио. Престоява на топло през нощта. Трябва да увеличи обема си повече от 2 пъти.
В малко /примерно 16 см/, но дълбоко тиганче или тенджерка се налива 3 пръста масло за пържене – слънчогледово, царевично, рапично, или с каквото сте свикнали. Загрява се на умерен котлон.
С намаслени ръце се взема топка от тестото и с пръсти се разтегля мекицата с дебелина не повече от ½ см. Ври в маслото по около 30 секунди от всяка страна.
Добре е като вадите и изтръсквате поредната мекица да махате тиганчето от огъня, за да не прегрява маслото. Резултатът е чудесен.
Можете да консумирате мекиците поръсени само с пудра захар, със сиренце, сладко или мед.