- патладжани - 5 бр. средно големи
- лук - 4 глави кромид
- моркови - 1 бр.
- чесън - 2 глави
- домати - 5 бр. червени
- олио - 1/2 ч.ч.
- сол
- черен пипер - на вкус
Патладжаните се измиват и дръжките им се отстраняват заедно с цялата зелена част. Обелват се на 3-4 места лентовидно и там се цепват по дължина. Посоляват се и се оставят да престоят около 1/2 час, след което се изстискват.
Лукът и морковът, след като се почистят и измият, се нарязват на дребно и се задушават в мазнината едновременно с почистените и разрязани на две скилидки на чесъна, докато омекнат. Тогава се прибавят обелените и дребно нарязани домати, сол и черен пипер.
Сместа се оставя да поври 2-3 минути и се отстранява от нагревателната площ. С нея се напълват през разрезите патладжаните, които след това се поставят в подходящ съд. Остатъкът от плънката се разпределя между тях.
Съдът се похлупва и се оставя да се задушава във фурната, при умерена температура, докато патладжаните напълно омекнат и останат на мазнината.
Съвет: По-вкусна за консумация имамбаялдъ е студена.
Малко предистория, за тези които не знаят откъде идва наименованието имамбаялдъ:
Навремето, преди да посети харема си, приготвяли на имама един изпитан афродизиак -пълнени патладжани с домати, лук и чесън. Ястието било толкова вкусно, че предизвиквало удоволствие у всички сетива. Слугите забелязали, че той изпадал в едно особено състояние на неземно блаженство и започнали да възкликват: "Имам - баялдъ! ", което означавало "имамът- в несвяст! ".
Смята се, че заради тази реплика, ястието носи това име. Не претендирам за абсолютна точност на събитието, но на времето така съм го прочела някъде и така съм го запомнила.